Преди време забелязах, че в Bonjour продават интересни модели на старинни сгради за конструиране и реших да се пробвам с един по-простичък и видимо по-елементарен модел от другите. Купувайки тази тежка кутия не знаех в какво се забърквам. Повечето биха си казали "А! Това е за деца, моя племенник би му се зарадвал!", други пък "Нямам нерви да го правя т'ва", трети - "Предпочитам да уплътнявам времето си с други неща" ... и до някаква степен са разбираеми техните мнения. Обаче не знаят, че човек не се ражда с креативност и тя може да бива усъвършенствана цял живот, а когато имаш желанието да го правиш те прави малко по-щастлив - защо да нямаш подобно хоби?!Какво научих след първите ми опити да започна кулата: Спокойствие - за да направиш всичко качествено и хубаво е нужно спокойствие. То понякога идва с правенето на модела, под звуците на любима музика, приятна обстановка и най-вече свободно време.
Всяка една керамична тухличка е с размери 1см/0.5см. Преди полагането и е нужно дооформянето й с шкурка, защото не винаги са идеално прави и с правилни ръбове. Тук работата става малко неприятна, тъй като се вдига доста прах от керамичните прашинки и често имено това ме възспира да продължа по работата на този проект. За лепенето на тухлите се използва лепило, наподобаващо Ц200, но може би по-бързо съхнещо. То е включено в комплекта, поне при мен е на свършване а съм все още на половината. В магазинът, от който купих кулата, не продават отделно елементи. За полагането на тухличките използвам пинсета и доза старание :)
За сега строежът на кулата :) е замразен, но има АКТ 16 :) ;) и в момент, в който реша да я продължа няма да спра и ще бъде довършена. Promised!
ЕТО КАК БИ ТРЯБВАЛО ДА ИЗГЛЕЖДА, КОГАТО Е ГОТОВА!
