10 неща, които те правят човек

1.Раждането на деня: възможността да наблюдаваш как от морските вълни се раждат изгревът и светлината... неповторимо усещане! Дори само заради това си заслужава да сме благодарни за едно от най-прекрасните си сетива - зрението.
2. Да изпиташ тръпката, наречена адреналин: за едни това са високите скорости. За други – различни екстремални изживявания като бънджи скокове, катерене, сноуборд, скокове с парашут и др. Тръпката при всички случаи си заслужава!
3. Изживей значимо събитие! Дали това ще е мегаконцерт на любима група (изпълнител), футболен турнир от Копа Америка или Английската Висша лига, не е толкова важно. Неописуемо е самото усещане да си част от нещо така мащабно и значимо.
4. Да си обичал: то е ясно, всеки е обичал...Обичаме родителите, децата си, близките и приятелите...Тук обаче става дума за хормони, тръпка и адреналин; за онази изпепеляваща любовна авантюра, която ни се случва толкова рядко, а никога не можем да забравим след това...
5. Да видиш света: колкото и клиширано да звучи, прекрасно е да можеш да обхванеш с поглед светлините на Париж от върха на Айфеловата кула; да посетиш Лувъра, Великата китайска стена, Египетските пирамиди, родината на МикелАнджело, арабските залези или безкрайната синя лагуна на хавайските плажове.
6. Да създадеш живот: едно от най-прекрасните неща - усещането, че частица от теб ще остане да живее дори когато вече няма да те има...
7. Да се осмелиш на нещо прекалено: ...да полетиш в космоса и да го видиш с очите си. След като сме покорили Еверест, стигнали сме и дъното на Марианската падина, това е последната граница пред човешките възможности. Астронавтите споделят, че който е имал шанса да види Земята от космоса никога повече не може да забрави тази гледка, която поразява сетивата. Сигурно наистина си заслужава!
8. Да усетиш пулса на самия живот: има една много стара приказка, че всеки трябва поне веднъж да е засадил дръвче. Ето едно от нещата, които си заслужава човек да направи. Защото някои от най-неповторимите усещания се зараждат от, на пръв поглед, незначителни моменти. Несравнимо чувство например е да пуснеш птица да полети... от ръцете ти!
9. Сексът, разбира се, е едно от нещата, които заемат централно място в живота ни. Струва си поне веднъж да му се отдадеш напълно и безрезервно; без скрупули, без задръжки и предразсъдъци... Да позволиш на усещането да те погълне и завладее изцяло. Такива моменти не се забравят.
10. Има още десетки, стотици и дори хиляди неща, които си заслужава да бъдат изживени в рамките на краткия ни живот. И още повече, дали тези са най-важните...(Изобщо могат ли да се посочат „най-” важните?!) Чудих се дали тук да сложа магията на детството, която всеки трябва да е изпитал; или да отдадем внимание на сълзите, отронени от гордост пред някоя българска светиня; или пък да помогнеш на възрастна жена, да нахраниш бездомно куче, или може би 10 книги, които всеки трябва да е прочел...

Да посееш детелинки

Скъп подарък от скъп за мен човек.

---

Четирилистни детелинки, чиято стопанка (приказната фея) се грижи и радва. "Ако посееш любов - ще пожънеш любов". Дори и да не жънем детелинките любовта е важна в случая ;)

Elven princess - пирограф и акрил

Реших да зарадвам най-скъпата за мен фея с ръчно правен подарък. Колко щастлива бе тя от подаръка може самата тя да си каже ;) Аз знам, че наистина се зарадва.
Резултатът, който постигнах ме удовлетвори на 90% може би. Имах леки спънки, които дървото ми погоди, но за тях по-късно.
Снабдих се с дъсчицата от магазин Импресия на ул. Кракра (да не се бърка с Ква-ква). Твърде вероятно да е за икони, но пък изглеждаше, че ще ми свърши работа. За "подпорка" използвах малка пантичка и дълга летвичка (за които спец. благодарности на мусю Бриколаж :) ), която нарязах на 3 и залепих една за друга.
Но първото, което направих е да скицирам с молив върху дъската. След това с помощта на пирограф, даден ми от добрия дядо Гошо, започнах да обгарям дървото по контурите на скицата. Тук беше и спънката. Дървената дъска има пръстени от самото дърво, които бяха много по твърди от останалата част. Когато прокарвах пирографа по контурите той спираше за миг правеше по-дебела резка след това рязко продължавапе и пак спираше и така всичко стана на отсечки (вълнички) все едно съм го правил точка по точка.

Както и да е примирих се със случката и продължих напред.
След като всичко е пирографисано зе залових с оцветяването. Акрилни бои от серията Citadel na Games Workshop + Marabu, oт които аз поне не съм доволен. Че са акрилни, акрилни са, но нямат този гланц като на Citadel и стоят като прах след като са нарисувани, изсъхват по време на работа много бързо, а ако пък добавиш вода става на четки ... може би защото се водят Basic, знам ли...
Може би повечето знаят техниките на акрилните бои - чрез наслагване. В този случай също приложими.

За по-тъмният бордър, който се явява нещо като рамка, използвах тъмен байц за дърво. Венге ли беше Палисандър ли ... ще излъжа. След като нанесох няколко слоя и изсъхна, бе ред за лака. Прозрачен лак за дърво, с който не покрих самата рисунка а само около нея. Посъветваха ме от една железария да не го нанасям върху акрила, че можело да се напука боята и не рискувах.

Първа диорама (My first one)

Първо няколко думи що е диорама.

"Диорама е умален макет на реално съществуваща местност, исторически момент или сцена.Диорамата може да изобразява и несъстоял се момент."

Това което разбрахме, че всъщност диорама е умален макет, а защо в Wikipedia са описали по този начин диорама - "...исторически момент, ама може и да не е ..." - не мога да кажа :)
Бях решил да направя теренът около кулата от керамични тухлички, но тъй като строежът й се протака, нещо друго се откри та дори от работното ми място. Бившият ми работодател се захвана и с внос на фигурки, материали за моделиране на макети и др. фентъзи елементи, та имах прекрасната възможност да направя умален макет на савана, където ще живеят лъвове, тигри, щрауси ... мамути, както се вижда на снимката :) ;) Целта на макета бе и чрез тях да бъдат изложени материалите, които предлага магазина, та може да изжглежда малко манджа с грозде освен, че ми е и първи. Тук е момента да направя реклама на магазина с пожелание за в бъдеще - повече магазини освен дистрибуторската мрежа. http://www.fantasmagoria.bg . А, ако не ви харесва сайта, вината е изцяло моя! Поне се старах в направата му и бях ентусиазиран от идеята.


• Немската фирма с марка Busch предлага качествени материали за моделиране на терени с дистрибутор Фантасмагория. Първите ми впечатления бяха от храстчетата и готовите дървета, които се полагаха върху макетите, а всичко останало т.нар. поръски, гипс, мрежи, марли, треви бяха за мен нещо ново и неизвестно. Четях упътванията и експериментирах.
Началото бе трудно. Трябваше да направя релеф от мрежа, която много наподобява такава за топлоизолация. Намачках я така, че да се получат възвишения, подпъхнах велпапе за да не се слегне по време на работа, (за по-големи възвишения освен подпорки е хубаво и хартия да се подпъхне) положих я върху масата, на която ще бъде макета и с такер я закрепих. Изрязах ненужните краища с ножица за ламарина.


• С хартисали изрезки от пяна, с която шефът прави вулкан и тук е момента да го похваля, защото стана чуден, сътворих нещо като оазис. Или хайде бъдещ оазис, че така не прилича на нищо. С Ц200 (ключово лепило при правенето на диорами) ги залепих и без много време за губене се залових със следващата стъпка. (Времето за направата на диорамите ни бе ограничено с оглед откриването на магазина и ако го имахме, всичко щеше да изглежда по-добре, поне според мен. Ако не друго то макар и савана е нормално да има поне някакъв релеф, а не плосък като стъкло терен .. но да .... сивите господа, които крадат време бяха там ;) Kisses my dearest! ;)




• Върху възвишението от алуминиева мрежа е ред и на полагането на гипсови мрежи - отново от асортимента на Busch, които също така много приличат на тези, които продават в аптеките ;)
Изрязва се подходящо парче и се намокря във ваничка с вода, след това се разстила отгоре и така докато покрие мрежата. Изсъхва бързо, така, че трябва да се внимава.



• Вече имаме твърда основа, върху която можем да работим с гипса. Трябва да постигнем по-реалистичен ефект на релефа и да запълним малките дупчици, които мрежата е образувала. Busch имат различни видове гипс и ралични цветове, хванах бежовият и след като направих нужната консестенция с вода замацах с пръсти върху възвишението. След известно време, когато се натрупа гипс по пръстите, става доста лепкаво и моделирането малко трудно. Ето защо постоянно ги мокрех във ваничка с вода и с мокри ръце заглаждах релефа. Пъпълних и фуги, където намерих за добре.



• С акрилните бои, пак на Busch, сътворих това (горе). Ефектът, който постигнах бе толкова нежелан, че реших тотално да го преоцветя и се получи това ...(долу)



• Добавяне на "поръски", треви, вода в езерцето. Поръските (малки камъчета, пясък, имитация на трева) се нанасят по следния начин. Нанася се лепило Ц200 и отгоре се посипват въпросните декорации, а за улеснение може да използвате солници с едри дупчици или ръчно направени от бурканчета. Водата също е от асортимента на Busch и след като се нанесе един слой, се изчаква 24ч. докато бялото стане прозрачно и след това втори слой и пак се ичаква 24ч. Така водата става реалистична и с не много усилия. На снимката (долу) е все още не изсъхнала.



• И така с общи усилия, задружна работа (ако има повторения не се притеснявайте да ми правите забележка ;)) и голям мерак сътворихме това място, наречено Фантасмагория - свят на фентъзи и приключения.

"Ostentor" - ceramic brick tower

Преди време забелязах, че в Bonjour продават интересни модели на старинни сгради за конструиране и реших да се пробвам с един по-простичък и видимо по-елементарен модел от другите. Купувайки тази тежка кутия не знаех в какво се забърквам. Повечето биха си казали "А! Това е за деца, моя племенник би му се зарадвал!", други пък "Нямам нерви да го правя т'ва", трети - "Предпочитам да уплътнявам времето си с други неща" ... и до някаква степен са разбираеми техните мнения. Обаче не знаят, че човек не се ражда с креативност и тя може да бива усъвършенствана цял живот, а когато имаш желанието да го правиш те прави малко по-щастлив - защо да нямаш подобно хоби?!
Какво научих след първите ми опити да започна кулата: Спокойствие - за да направиш всичко качествено и хубаво е нужно спокойствие. То понякога идва с правенето на модела, под звуците на любима музика, приятна обстановка и най-вече свободно време.
Всяка една керамична тухличка е с размери 1см/0.5см. Преди полагането и е нужно дооформянето й с шкурка, защото не винаги са идеално прави и с правилни ръбове. Тук работата става малко неприятна, тъй като се вдига доста прах от керамичните прашинки и често имено това ме възспира да продължа по работата на този проект. За лепенето на тухлите се използва лепило, наподобаващо Ц200, но може би по-бързо съхнещо. То е включено в комплекта, поне при мен е на свършване а съм все още на половината. В магазинът, от който купих кулата, не продават отделно елементи. За полагането на тухличките използвам пинсета и доза старание :)
За сега строежът на кулата :) е замразен, но има АКТ 16 :) ;) и в момент, в който реша да я продължа няма да спра и ще бъде довършена. Promised!






ЕТО КАК БИ ТРЯБВАЛО ДА ИЗГЛЕЖДА, КОГАТО Е ГОТОВА!

Case mod

Този т.нар. Case mod може да ви даде идеии как да преобразите стария си компютър.
В случая съм използвал евтина китайска кутия, която вече 6 години "краси" стаята ми. :) Може би е редно и да спомена, че наличието на не малко внтилатори в този случай около 5 бр. води до доста шум и ако решите да спите при пусната машина може да се окаже непосилна задача :)









1. Започнах с чертеж и варианти как би изглеждала най-добре и не на последно място по-добра функционалност на хардуера. Това постигнах като монтирах 2 FAN (вентилатора), които да охлаждат видеокартата и да създават въздушен поток през кутията. Захранващата кутия пък издърпваше въздуха отвътре и го пращаше отвън.


2. След като вече имах идеята занесох чертежа на типовете от blaser.hit.bg, които изрязаха капака с лазер както пожелах.


3. Докато чаках лазера си взех 2 Фан-а с полупрозрачна пластмаса. Там с помощта на дрелка, светодиоди, съпротивление и поялник накарах вентилаторите да светят. Някъде в нета има доста статии как това може да стане, така, че ако ви интересува можете лесно да намерите. От магазините на "Раковски(а)" си взех тези кичозни решетки, за да ги предпазват от нараняване. Неонова зелена пуричка също.


4. За прозорец на кутията използвах обикновено стъкло. Бях чувал, че плексигласовите се драскат, матират, напукват, затова стъклар ми помогна и изряза стъкло за мен. Залепих го със силикон и Voala. Малко по-тежка стана кутията така, но пък по-добре според мен.