вторник, 20 юли 2010 г.

Warhammer modelling and painting

Светът на Warhammer е известен сред почитателите на фентъзито, настолните игри или колекционерите на фигури. Със своите средновековни рицари, футуристични пехотинци и митични същества, пресъздадени от творбите на Толкин и Пратчет, те въвличат в свят на приключения, фантазия, доблест, храброст, изобретателност.
Warhammer присъстват много преди Blizzard да създадат първото си издание на Warcraft. Темата за орки срещу хора, описана от Толкин, е пресъздадена първа от Warhammer, или поне аз такава информация имам. Новата поредица Warhammer 4000 пък ни изпраща далеч в бъдещето, където войната продължава, но и с огнестрелни оръжия. Да, интересно е да видиш Огре нарамило огнехвъргачка. Има множество книги, които по-добре от мен ще ви запознаят със света на Warhammer. Разбира се на английски език.
За съжаление този вид хоби не е разпространено у нас. Warhammer се разпространяват от верига магазини Games Workshop и нямат присъствие на пазара в България и по последна информация няма и да имат в скоро време. Единственото място, където българи с Warhammer хоби могат да обменят информация, да показват моделите си или да присъстват на битки е форума на сайта http://blackcitadel.eu/ .
И така, какво е нужно за да започнете с моделирането и оцветяването на фигурките:

• Хоби-ентусиаст х 1 (най-малко);
• Модел/и на Warhammer (пластмасови или метални);
• Бързосъхнещо лепило (нещо като капчица, каноколит...);
• Клещи-резачки;
• Акрилни бои (най-добри за целта са Citadel серията на Warhammer);
• Четки (за предпочитане с мек косъм);
• Черен спрей (мат) или черна боя за основен грунд. (Освен ако не рисувате Гандалф Сивия, а после и Белия - там за основа ще се използва ... хммм ... сиво или бяло ;);
• Търпение и добро зрение.



петък, 16 юли 2010 г.

Kew Gardens
















The fragrant haze
Has clad me in shades
Unknown.
A goddess has kissed
Each blade of grass here,
I swear…
Spreading my full-fledged invisible wings
I glide among flowerbeds of green
And gold,
Where fairy flowers hold
Their heads to the sky.
Every petal takes
Its rightful
Place
And our human how’s and why’s
Are hushed,
As fuss and worry vaporize.
I salute all majestic trees,
And it truly seems
To me
That their arms rise to Heaven.

Your flawless hands
Coat me in bliss
Unknown.
I dance my way
Through a jasmine maze
To the lake whose reeds gently sway
As wind shakes them awake
From sunlit repose.
And there you are, all aglow
Watching cygnets explore
The breathtaking scene that engulfs us all.
What could possibly be
More precious to me
Than this state we are in?
“Nothing else”, bluebells say
In their honey-sweet way.
Oh, it’s truly a quite
Wondrous day...
You, Sunshine and Kew,
But most of all,
You.

събота, 10 юли 2010 г.

10 неща, които те правят човек

1.Раждането на деня: възможността да наблюдаваш как от морските вълни се раждат изгревът и светлината... неповторимо усещане! Дори само заради това си заслужава да сме благодарни за едно от най-прекрасните си сетива - зрението.
2. Да изпиташ тръпката, наречена адреналин: за едни това са високите скорости. За други – различни екстремални изживявания като бънджи скокове, катерене, сноуборд, скокове с парашут и др. Тръпката при всички случаи си заслужава!
3. Изживей значимо събитие! Дали това ще е мегаконцерт на любима група (изпълнител), футболен турнир от Копа Америка или Английската Висша лига, не е толкова важно. Неописуемо е самото усещане да си част от нещо така мащабно и значимо.
4. Да си обичал: то е ясно, всеки е обичал...Обичаме родителите, децата си, близките и приятелите...Тук обаче става дума за хормони, тръпка и адреналин; за онази изпепеляваща любовна авантюра, която ни се случва толкова рядко, а никога не можем да забравим след това...
5. Да видиш света: колкото и клиширано да звучи, прекрасно е да можеш да обхванеш с поглед светлините на Париж от върха на Айфеловата кула; да посетиш Лувъра, Великата китайска стена, Египетските пирамиди, родината на МикелАнджело, арабските залези или безкрайната синя лагуна на хавайските плажове.
6. Да създадеш живот: едно от най-прекрасните неща - усещането, че частица от теб ще остане да живее дори когато вече няма да те има...
7. Да се осмелиш на нещо прекалено: ...да полетиш в космоса и да го видиш с очите си. След като сме покорили Еверест, стигнали сме и дъното на Марианската падина, това е последната граница пред човешките възможности. Астронавтите споделят, че който е имал шанса да види Земята от космоса никога повече не може да забрави тази гледка, която поразява сетивата. Сигурно наистина си заслужава!
8. Да усетиш пулса на самия живот: има една много стара приказка, че всеки трябва поне веднъж да е засадил дръвче. Ето едно от нещата, които си заслужава човек да направи. Защото някои от най-неповторимите усещания се зараждат от, на пръв поглед, незначителни моменти. Несравнимо чувство например е да пуснеш птица да полети... от ръцете ти!
9. Сексът, разбира се, е едно от нещата, които заемат централно място в живота ни. Струва си поне веднъж да му се отдадеш напълно и безрезервно; без скрупули, без задръжки и предразсъдъци... Да позволиш на усещането да те погълне и завладее изцяло. Такива моменти не се забравят.
10. Има още десетки, стотици и дори хиляди неща, които си заслужава да бъдат изживени в рамките на краткия ни живот. И още повече, дали тези са най-важните...(Изобщо могат ли да се посочат „най-” важните?!) Чудих се дали тук да сложа магията на детството, която всеки трябва да е изпитал; или да отдадем внимание на сълзите, отронени от гордост пред някоя българска светиня; или пък да помогнеш на възрастна жена, да нахраниш бездомно куче, или може би 10 книги, които всеки трябва да е прочел...

събота, 26 юни 2010 г.

Да посееш детелинки

Скъп подарък от скъп за мен човек.
След 10 дниСлед 10 дниСлед 10 дниСлед 15 дниСлед 15 дни














Четирилистни детелинки, чиято стопанка (приказната фея) се грижи и радва. "Ако посееш любов - ще пожънеш любов". Дори и да не жънем детелинките любовта е важна в случая ;)

сряда, 24 февруари 2010 г.

Elven princess - пирограф и акрил

Реших да зарадвам най-скъпата за мен фея с ръчно правен подарък. Колко щастлива бе тя от подаръка може самата тя да си каже ;) Аз знам, че наистина се зарадва.
Резултатът, който постигнах ме удовлетвори на 90% може би. Имах леки спънки, които дървото ми погоди, но за тях по-късно.
Снабдих се с дъсчицата от магазин Импресия на ул. Кракра (да не се бърка с Ква-ква). Твърде вероятно да е за икони, но пък изглеждаше, че ще ми свърши работа. За "подпорка" използвах малка пантичка и дълга летвичка (за които спец. благодарности на мусю Бриколаж :) ), която нарязах на 3 и залепих една за друга.
Но първото, което направих е да скицирам с молив върху дъската. След това с помощта на пирограф, даден ми от добрия дядо Гошо, започнах да обгарям дървото по контурите на скицата. Тук беше и спънката. Дървената дъска има пръстени от самото дърво, които бяха много по твърди от останалата част. Когато прокарвах пирографа по контурите той спираше за миг правеше по-дебела резка след това рязко продължавапе и пак спираше и така всичко стана на отсечки (вълнички) все едно съм го правил точка по точка.

Както и да е примирих се със случката и продължих напред.
След като всичко е пирографисано зе залових с оцветяването. Акрилни бои от серията Citadel na Games Workshop + Marabu, oт които аз поне не съм доволен. Че са акрилни, акрилни са, но нямат този гланц като на Citadel и стоят като прах след като са нарисувани, изсъхват по време на работа много бързо, а ако пък добавиш вода става на четки ... може би защото се водят Basic, знам ли...
Може би повечето знаят техниките на акрилните бои - чрез наслагване. В този случай също приложими.

За по-тъмният бордър, който се явява нещо като рамка, използвах тъмен байц за дърво. Венге ли беше Палисандър ли ... ще излъжа. След като нанесох няколко слоя и изсъхна, бе ред за лака. Прозрачен лак за дърво, с който не покрих самата рисунка а само около нея. Посъветваха ме от една железария да не го нанасям върху акрила, че можело да се напука боята и не рискувах.




понеделник, 30 ноември 2009 г.

Първа диорама (My first one)

Първо няколко думи що е диорама.

"Диорама е умален макет на реално съществуваща местност, исторически момент или сцена.Диорамата може да изобразява и несъстоял се момент."

Това което разбрахме, че всъщност диорама е умален макет, а защо в Wikipedia са описали по този начин диорама - "...исторически момент, ама може и да не е ..." - не мога да кажа :)
Бях решил да направя теренът около кулата от керамични тухлички, но тъй като строежът й се протака, нещо друго се откри та дори от работното ми място. Бившият ми работодател се захвана и с внос на фигурки, материали за моделиране на макети и др. фентъзи елементи, та имах прекрасната възможност да направя умален макет на савана, където ще живеят лъвове, тигри, щрауси ... мамути, както се вижда на снимката :) ;) Целта на макета бе и чрез тях да бъдат изложени материалите, които предлага магазина, та може да изжглежда малко манджа с грозде освен, че ми е и първи. Тук е момента да направя реклама на магазина с пожелание за в бъдеще - повече магазини освен дистрибуторската мрежа. http://www.fantasmagoria.bg . А, ако не ви харесва сайта, вината е изцяло моя! Поне се старах в направата му и бях ентусиазиран от идеята.


• Немската фирма с марка Busch предлага качествени материали за моделиране на терени с дистрибутор Фантасмагория. Първите ми впечатления бяха от храстчетата и готовите дървета, които се полагаха върху макетите, а всичко останало т.нар. поръски, гипс, мрежи, марли, треви бяха за мен нещо ново и неизвестно. Четях упътванията и експериментирах.
Началото бе трудно. Трябваше да направя релеф от мрежа, която много наподобява такава за топлоизолация. Намачках я така, че да се получат възвишения, подпъхнах велпапе за да не се слегне по време на работа, (за по-големи възвишения освен подпорки е хубаво и хартия да се подпъхне) положих я върху масата, на която ще бъде макета и с такер я закрепих. Изрязах ненужните краища с ножица за ламарина.


• С хартисали изрезки от пяна, с която шефът прави вулкан и тук е момента да го похваля, защото стана чуден, сътворих нещо като оазис. Или хайде бъдещ оазис, че така не прилича на нищо. С Ц200 (ключово лепило при правенето на диорами) ги залепих и без много време за губене се залових със следващата стъпка. (Времето за направата на диорамите ни бе ограничено с оглед откриването на магазина и ако го имахме, всичко щеше да изглежда по-добре, поне според мен. Ако не друго то макар и савана е нормално да има поне някакъв релеф, а не плосък като стъкло терен .. но да .... сивите господа, които крадат време бяха там ;) Kisses my dearest! ;)




• Върху възвишението от алуминиева мрежа е ред и на полагането на гипсови мрежи - отново от асортимента на Busch, които също така много приличат на тези, които продават в аптеките ;)
Изрязва се подходящо парче и се намокря във ваничка с вода, след това се разстила отгоре и така докато покрие мрежата. Изсъхва бързо, така, че трябва да се внимава.



• Вече имаме твърда основа, върху която можем да работим с гипса. Трябва да постигнем по-реалистичен ефект на релефа и да запълним малките дупчици, които мрежата е образувала. Busch имат различни видове гипс и ралични цветове, хванах бежовият и след като направих нужната консестенция с вода замацах с пръсти върху възвишението. След известно време, когато се натрупа гипс по пръстите, става доста лепкаво и моделирането малко трудно. Ето защо постоянно ги мокрех във ваничка с вода и с мокри ръце заглаждах релефа. Пъпълних и фуги, където намерих за добре.



• С акрилните бои, пак на Busch, сътворих това (горе). Ефектът, който постигнах бе толкова нежелан, че реших тотално да го преоцветя и се получи това ...(долу)



• Добавяне на "поръски", треви, вода в езерцето. Поръските (малки камъчета, пясък, имитация на трева) се нанасят по следния начин. Нанася се лепило Ц200 и отгоре се посипват въпросните декорации, а за улеснение може да използвате солници с едри дупчици или ръчно направени от бурканчета. Водата също е от асортимента на Busch и след като се нанесе един слой, се изчаква 24ч. докато бялото стане прозрачно и след това втори слой и пак се ичаква 24ч. Така водата става реалистична и с не много усилия. На снимката (долу) е все още не изсъхнала.



• И така с общи усилия, задружна работа (ако има повторения не се притеснявайте да ми правите забележка ;)) и голям мерак сътворихме това място, наречено Фантасмагория - свят на фентъзи и приключения.