сряда, 24 февруари 2010 г.

Elven princess - пирограф и акрил

Реших да зарадвам най-скъпата за мен фея с ръчно правен подарък. Колко щастлива бе тя от подаръка може самата тя да си каже ;) Аз знам, че наистина се зарадва.
Резултатът, който постигнах ме удовлетвори на 90% може би. Имах леки спънки, които дървото ми погоди, но за тях по-късно.
Снабдих се с дъсчицата от магазин Импресия на ул. Кракра (да не се бърка с Ква-ква). Твърде вероятно да е за икони, но пък изглеждаше, че ще ми свърши работа. За "подпорка" използвах малка пантичка и дълга летвичка (за които спец. благодарности на мусю Бриколаж :) ), която нарязах на 3 и залепих една за друга.
Но първото, което направих е да скицирам с молив върху дъската. След това с помощта на пирограф, даден ми от добрия дядо Гошо, започнах да обгарям дървото по контурите на скицата. Тук беше и спънката. Дървената дъска има пръстени от самото дърво, които бяха много по твърди от останалата част. Когато прокарвах пирографа по контурите той спираше за миг правеше по-дебела резка след това рязко продължавапе и пак спираше и така всичко стана на отсечки (вълнички) все едно съм го правил точка по точка.

Както и да е примирих се със случката и продължих напред.
След като всичко е пирографисано зе залових с оцветяването. Акрилни бои от серията Citadel na Games Workshop + Marabu, oт които аз поне не съм доволен. Че са акрилни, акрилни са, но нямат този гланц като на Citadel и стоят като прах след като са нарисувани, изсъхват по време на работа много бързо, а ако пък добавиш вода става на четки ... може би защото се водят Basic, знам ли...
Може би повечето знаят техниките на акрилните бои - чрез наслагване. В този случай също приложими.

За по-тъмният бордър, който се явява нещо като рамка, използвах тъмен байц за дърво. Венге ли беше Палисандър ли ... ще излъжа. След като нанесох няколко слоя и изсъхна, бе ред за лака. Прозрачен лак за дърво, с който не покрих самата рисунка а само около нея. Посъветваха ме от една железария да не го нанасям върху акрила, че можело да се напука боята и не рискувах.




понеделник, 30 ноември 2009 г.

Първа диорама (My first one)

Първо няколко думи що е диорама.

"Диорама е умален макет на реално съществуваща местност, исторически момент или сцена.Диорамата може да изобразява и несъстоял се момент."

Това което разбрахме, че всъщност диорама е умален макет, а защо в Wikipedia са описали по този начин диорама - "...исторически момент, ама може и да не е ..." - не мога да кажа :)
Бях решил да направя теренът около кулата от керамични тухлички, но тъй като строежът й се протака, нещо друго се откри та дори от работното ми място. Бившият ми работодател се захвана и с внос на фигурки, материали за моделиране на макети и др. фентъзи елементи, та имах прекрасната възможност да направя умален макет на савана, където ще живеят лъвове, тигри, щрауси ... мамути, както се вижда на снимката :) ;) Целта на макета бе и чрез тях да бъдат изложени материалите, които предлага магазина, та може да изжглежда малко манджа с грозде освен, че ми е и първи. Тук е момента да направя реклама на магазина с пожелание за в бъдеще - повече магазини освен дистрибуторската мрежа. http://www.fantasmagoria.bg . А, ако не ви харесва сайта, вината е изцяло моя! Поне се старах в направата му и бях ентусиазиран от идеята.


• Немската фирма с марка Busch предлага качествени материали за моделиране на терени с дистрибутор Фантасмагория. Първите ми впечатления бяха от храстчетата и готовите дървета, които се полагаха върху макетите, а всичко останало т.нар. поръски, гипс, мрежи, марли, треви бяха за мен нещо ново и неизвестно. Четях упътванията и експериментирах.
Началото бе трудно. Трябваше да направя релеф от мрежа, която много наподобява такава за топлоизолация. Намачках я така, че да се получат възвишения, подпъхнах велпапе за да не се слегне по време на работа, (за по-големи възвишения освен подпорки е хубаво и хартия да се подпъхне) положих я върху масата, на която ще бъде макета и с такер я закрепих. Изрязах ненужните краища с ножица за ламарина.


• С хартисали изрезки от пяна, с която шефът прави вулкан и тук е момента да го похваля, защото стана чуден, сътворих нещо като оазис. Или хайде бъдещ оазис, че така не прилича на нищо. С Ц200 (ключово лепило при правенето на диорами) ги залепих и без много време за губене се залових със следващата стъпка. (Времето за направата на диорамите ни бе ограничено с оглед откриването на магазина и ако го имахме, всичко щеше да изглежда по-добре, поне според мен. Ако не друго то макар и савана е нормално да има поне някакъв релеф, а не плосък като стъкло терен .. но да .... сивите господа, които крадат време бяха там ;) Kisses my dearest! ;)




• Върху възвишението от алуминиева мрежа е ред и на полагането на гипсови мрежи - отново от асортимента на Busch, които също така много приличат на тези, които продават в аптеките ;)
Изрязва се подходящо парче и се намокря във ваничка с вода, след това се разстила отгоре и така докато покрие мрежата. Изсъхва бързо, така, че трябва да се внимава.



• Вече имаме твърда основа, върху която можем да работим с гипса. Трябва да постигнем по-реалистичен ефект на релефа и да запълним малките дупчици, които мрежата е образувала. Busch имат различни видове гипс и ралични цветове, хванах бежовият и след като направих нужната консестенция с вода замацах с пръсти върху възвишението. След известно време, когато се натрупа гипс по пръстите, става доста лепкаво и моделирането малко трудно. Ето защо постоянно ги мокрех във ваничка с вода и с мокри ръце заглаждах релефа. Пъпълних и фуги, където намерих за добре.



• С акрилните бои, пак на Busch, сътворих това (горе). Ефектът, който постигнах бе толкова нежелан, че реших тотално да го преоцветя и се получи това ...(долу)



• Добавяне на "поръски", треви, вода в езерцето. Поръските (малки камъчета, пясък, имитация на трева) се нанасят по следния начин. Нанася се лепило Ц200 и отгоре се посипват въпросните декорации, а за улеснение може да използвате солници с едри дупчици или ръчно направени от бурканчета. Водата също е от асортимента на Busch и след като се нанесе един слой, се изчаква 24ч. докато бялото стане прозрачно и след това втори слой и пак се ичаква 24ч. Така водата става реалистична и с не много усилия. На снимката (долу) е все още не изсъхнала.



• И така с общи усилия, задружна работа (ако има повторения не се притеснявайте да ми правите забележка ;)) и голям мерак сътворихме това място, наречено Фантасмагория - свят на фентъзи и приключения.





вторник, 10 март 2009 г.

"Ostentor" - ceramic brick tower

Преди време забелязах, че в Bonjour продават интересни модели на старинни сгради за конструиране и реших да се пробвам с един по-простичък и видимо по-елементарен модел от другите. Купувайки тази тежка кутия не знаех в какво се забърквам. Повечето биха си казали "А! Това е за деца, моя племенник би му се зарадвал!", други пък "Нямам нерви да го правя т'ва", трети - "Предпочитам да уплътнявам времето си с други неща" ... и до някаква степен са разбираеми техните мнения. Обаче не знаят, че човек не се ражда с креативност и тя може да бива усъвършенствана цял живот, а когато имаш желанието да го правиш те прави малко по-щастлив - защо да нямаш подобно хоби?!
Какво научих след първите ми опити да започна кулата: Спокойствие - за да направиш всичко качествено и хубаво е нужно спокойствие. То понякога идва с правенето на модела, под звуците на любима музика, приятна обстановка и най-вече свободно време.
Всяка една керамична тухличка е с размери 1см/0.5см. Преди полагането и е нужно дооформянето й с шкурка, защото не винаги са идеално прави и с правилни ръбове. Тук работата става малко неприятна, тъй като се вдига доста прах от керамичните прашинки и често имено това ме възспира да продължа по работата на този проект. За лепенето на тухлите се използва лепило, наподобаващо Ц200, но може би по-бързо съхнещо. То е включено в комплекта, поне при мен е на свършване а съм все още на половината. В магазинът, от който купих кулата, не продават отделно елементи. За полагането на тухличките използвам пинсета и доза старание :)
За сега строежът на кулата :) е замразен, но има АКТ 16 :) ;) и в момент, в който реша да я продължа няма да спра и ще бъде довършена. Promised!






ЕТО КАК БИ ТРЯБВАЛО ДА ИЗГЛЕЖДА, КОГАТО Е ГОТОВА!

петък, 18 януари 2008 г.

Case mod


Този т.нар. Case mod може да ви даде идеии как да преобразите стария си компютър.
В случая съм използвал евтина китайска кутия, която вече 6 години "краси" стаята ми. :) Може би е редно и да спомена, че наличието на не малко внтилатори в този случай около 5 бр. води до доста шум и ако решите да спите при пусната машина може да се окаже непосилна задача :)









1. Започнах с чертеж и варианти как би изглеждала най-добре и не на последно място по-добра функционалност на хардуера. Това постигнах като монтирах 2 FAN (вентилатора), които да охлаждат видеокартата и да създават въздушен поток през кутията. Захранващата кутия пък издърпваше въздуха отвътре и го пращаше отвън.


2. След като вече имах идеята занесох чертежа на типовете от blaser.hit.bg, които изрязаха капака с лазер както пожелах.


3. Докато чаках лазера си взех 2 Фан-а с полупрозрачна пластмаса. Там с помощта на дрелка, светодиоди, съпротивление и поялник накарах вентилаторите да светят. Някъде в нета има доста статии как това може да стане, така, че ако ви интересува можете лесно да намерите. От магазините на "Раковски(а)" си взех тези кичозни решетки, за да ги предпазват от нараняване. Неонова зелена пуричка също.


4. За прозорец на кутията използвах обикновено стъкло. Бях чувал, че плексигласовите се драскат, матират, напукват, затова стъклар ми помогна и изряза стъкло за мен. Залепих го със силикон и Voala. Малко по-тежка стана кутията така, но пък по-добре според мен.


четвъртък, 6 април 2006 г.

Ремонт на спалня



Спалнята - място за отдих, релакс, почивка. Важно е човек да се чувства комфортно и удобно и освен удобствата на мебелите, цветовете трябва да са добре подбрани, незатормозяващи очите, успокояващи. Разбира се освен ако не се търси екстравагантното, модерното, дизайнерското. Ако човек държи повече на това, може да подходи с по-наситени цветове и заигравка с мебелите.
В моят случай съм използвал два цвята за стените и макар малката квадратура реших да експериментирам. Различен цвят стени подхожда повече на големи помещения и разбира се там, където няма секции колкото цялата стена. Макар да не се получи както си го представях, цветовете са добри, а боята - качествена. Мисля, че някаква обикновена, бяла, българска ползвах с оцветители и всичко на око. Ако сега трябваше да я боядисвам щях да използвам готови бои, но тогава такъв ми бил бюджета. Може би да вметна, че ако искате да постигнете наситен цвят вариантът с бяла боя и оцветители няма да се получи. Там се подхожда по друг начин и в повечето случаи компютри или добре запознати люде биха свършили тази работа.


• Първата стъпка е премахването на всички вещи в стаята както и самите тапети. Вижда се каква красота се открива. Дори се опасявах, че ще зейне някоя дупка в ъглите и ще мога да видя и усетя времето навън. Панелните блокове са гордостта на социализма и всеизвестни още така като най-стабилните архитектурни забележителности. Тук може би трябваше да сложа доста кавички, но може би става ясно и без тях ;) Преди време дори се чу за паднал панел през нощта докато вътре спяло dete... OMG


• След като решихме как да изглежда тавана (вече беше решено да е окачен) взехме алуминиеви профили за окачен таван и ... Съвет: ако ще пробивате панел, не го правете с бормашина било то дори ударна. Ще си скъсате нервите, а и ефекта ще е много шум за нищо. Цял ден ще бръмчите на съседите си като ефекта ще е две до три дупчици. Не казвам дупки... Този вид бетон е пълен с арматура и уцелването й е 70% вероятно. С качествен перфоратор, може би HILTI, Bosch и усилено свредло с твърдосплавна пластина и карбидно покритие би било перфектно решение.


• За да не прилича на баскетболно игрище от другата страна таванът изглежда по малко по-различен начин. Дъгата вместо да продължава навътре - става обратна и навън.




• Ред е монтирането на гипсокартона или на английски plasterboard със специални видии за гипсокартон, които пробиват и гипса и алуминиевия профил. Акумулиращата печка се оказа по-добро средство и от стълбичка - здраво, стабилно... ;)


• Полагане на топлоизолация. (Против съм променянето облика на жилищната сграда - санирането. Всеки има различни цветови вкусове и не харесвам шаренията, която съм наблюдавал по много столични панелки: всеки апартамент в различен цвят и за капак едно розово...)


• Прокарване каналчета за осветлението, което ще е 8 лунички + трансформаторчета, скрити в окачения таван. Полагане на фазер, който се оказа еластичен. Измазване на стените от професионалист :)


• Отстраняване на неравностите по мазилката с шкурка.


• Грунд по всички стени и тавана, след което нанасяне на първи слой боя, след това и втори. Ъглите съм ги правил директно с четка, без да използвам бояджийско тиксо (maksing tape). Изрязване отвори за луничките с боркорона и машина.


• След цялата процедура чаках около 3 месеца за мебелите. Имайте в предвид, че не става поръчката ден за ден, или поне там, от където ги поръчах.

вторник, 27 декември 2005 г.

Tower Bridge by night puzzle


Tower Bridge - Любимо място и интересна забележителност на старият град Лондон. Интересното, което разбрах преди време е, че в двете кули са се намирали огромни хидравлики, които са повдигали моста за да минават плавателните съдове по реката. В наши дни вече използват електромотори за повдигането му.
Пъзелът, който още повече ме запали към това хоби. Изключително красив е и нощем, когато фосфорните очертания светят. Интересното на този пъзел е, че фосфорът не е само в един цвят, а в цели 3 - червено, синьо, зелено. Стоеше на стената ми дълги години и преди да заспя дълго го съзерцавах, мечтаех.
Напоследък не ми остава време за пъзели, някак ги пренебрегвам пред рисуването, игрите, четенето, бялата каляска, но пък установих, че са излезли на пазара толкова красиви пъзели с фентъзи тематика.