сряда, 8 декември 2010 г.
вторник, 21 септември 2010 г.
Autumn's Twilight
It's been a thousand years
Since I last roamed around here
With my grandma's silver bracelet
And that gorgeous black piano,
Whose sound could make
The golden leaves quiver.
It smells like grass,
It tastes like the end
Of chronic pain,
I'm young again -
Sleeping in flowers,
Riding winged horses
Over dead pigeons
On chocolate-cake Sundays,
Pirouetting in the sunset.
As I was standing
Dressed in Autumn's twilight
Very quiet
In my shelter,
Like a butterly
Twirling around
The fading fabric
Of the day,
I saw your light -
Light beyond bright
And windows of wonders,
And citadels,
And galloping steeds
Painted themselves in the sky
Over me...
Since I last roamed around here
With my grandma's silver bracelet
And that gorgeous black piano,
Whose sound could make
The golden leaves quiver.
It smells like grass,
It tastes like the end
Of chronic pain,
I'm young again -
Sleeping in flowers,
Riding winged horses
Over dead pigeons
On chocolate-cake Sundays,
Pirouetting in the sunset.
As I was standing
Dressed in Autumn's twilight
Very quiet
In my shelter,
Like a butterly
Twirling around
The fading fabric
Of the day,
I saw your light -
Light beyond bright
And windows of wonders,
And citadels,
And galloping steeds
Painted themselves in the sky
Over me...
неделя, 19 септември 2010 г.
Tea Tale Box
Мини секция за чай с чекмеджета.
За любителите на чай тази статия може да се окаже интересна. Харесвам как в по-модерните кафенета предлагат чая от дървена кутия. В два известни магазина за художници бях забелязал, че предлагат интересни дървени кутийки с чекмеджета, които явно служеха на хора с въображение, което прилагаха върху тях. В единия се продаваха готови украсени - едни с декупаж, други нарисувани с акрил, а в другия - сурови, готови за украса. Изчаках доставка, тъй като нямаше налични никъде и след като я получих се залових с работа ☺
Необходими материали:
☼ Кутия с чекмеджета (сурова дървесина)
☼ Пирограф (може и с акрилни бои)
☼ Воден байц (Палисандър)
☼ Лазурен лак за дърво
☼ Четка
За любителите на чай тази статия може да се окаже интересна. Харесвам как в по-модерните кафенета предлагат чая от дървена кутия. В два известни магазина за художници бях забелязал, че предлагат интересни дървени кутийки с чекмеджета, които явно служеха на хора с въображение, което прилагаха върху тях. В единия се продаваха готови украсени - едни с декупаж, други нарисувани с акрил, а в другия - сурови, готови за украса. Изчаках доставка, тъй като нямаше налични никъде и след като я получих се залових с работа ☺
Необходими материали:
☼ Кутия с чекмеджета (сурова дървесина)
☼ Пирограф (може и с акрилни бои)
☼ Воден байц (Палисандър)
☼ Лазурен лак за дърво
☼ Четка
петък, 17 септември 2010 г.
Signs Round The Corner
Luke's last post got me thinking about how unpredictable life is, how beautiful and yet intimidating change can be, how precious a gift it is to be "here and now", forging your own path. It also reminded me of a poem I once wrote, inspired by thoughts and feelings quite similar to the ones filling my head this morning...so here it is :).
The dirge of the Soul
is dolorous.
It moulds itself not
into shapes of words.
Message is universal,
still, melody varies.
The sound of marshes at midnight.
Or cannonballs in a piercing flight.
The dirge of the Soul can be quiet.
Dead quiet.
The cracking of Heart is an earthquake
amidst such ubiquitous quiet.
The juice is invisible
but spurts constantly out of me
in jets unseen.
The juice is made of life.
It seems that we
incessantly
patch our skin
to hold it in.
Though you say it is only a journey
taken in the dark.
The dirge of the Soul keeps the memory...
...
Did I perhaps think
that I was blindfolded?
Did I fail to remember
my purpose?
Even still, the signs round the corner
shall never refuse me
their pointing hand.
Truth does not reside
in cold places,
my feet understand me -
the beauty of experiments
calling out in the open.
You, who are swimming
among self-contrived woes,
crushed by the shadow
of everyday gnats,
shall not taste the Gift...
Yet this is it - one at a time,
only one at a time
and don't waste your place in the line
searching for detours,
when it's all here
in lovely colours,
awaiting you...
четвъртък, 16 септември 2010 г.
сряда, 1 септември 2010 г.
Декупаж - салфетна техника
Декупаж (decoupage) – от фр. в превод означава “изрязвам“ или казано с други думи изготвяне на колаж или хартиена апликация.
Декупажът е приложно изкуство, при което се изрязва мотив или изображение от различен материал (предимно хартия, но също така и дърво, кожа или тъкан). След това мотива се залепя или с помощта на различни техники за декупаж се прикрепя върху дадената повърхност за декориране (дърво, метал, плат и пр.)
Прилага се основно върху предмет, като малка кутийка, чиния, ваза, свещ или елемент от обзавеждането - шкаф например.
След като изядохме толкова вкусните бонбони Ferrero Rocher, които една зелена фея долетя и ми подари, остана една хубава пластмасова прозрачна кутийка. Грабнах една салфетка, не знам защо избрах зелената :) ;), взех лепилото за декупаж с бяла акрилна боичка и за няма и час направих въпросната красота :) ;)
Хубаво е да знаете, че каквато и повърхност да декорирате, трябва първо да сте положили светла основа или най-добре – бяла (използва се бяла акрилна боя, но почти същият ефект ще постигнете и с обикновен бял латекс). Това е необходимо, за да може желаните от вас мотиви, които ще апликирате, да изпъкнат и да запазят естествения си цвят. В противен случай обаче, цветовете няма да са наситени, а ще стоят бледи и някак ефирни. По-скоро като избелели. Ако предметът, който ще декорирате, е бял на цвят работата ви се улеснява, защото не е нужно да го боядисвате предварително.
След като кутийката е с нанесен бял цвят и вече изсъхала е ред на залепването на салфетката. Тя е на няколко пласта, обикновено три и махаме най-горният, на който е печата. Изрязваме това, което искаме да апликираме, полагаме го върху кутията и с четка и лепило за декупаж нанасяме отгоре й. То попива и залепва фината хартия за пластмасата. Важно в случая е да започнем да нанасяме лепилото от центъра към краищата, за да не се образуват бръчки, въздушни мехурчета или деформация на салфетката. Не след дълго лепилото изсъхва и получаваме за нула време апликация върху предмета.
Декупажът е приложно изкуство, при което се изрязва мотив или изображение от различен материал (предимно хартия, но също така и дърво, кожа или тъкан). След това мотива се залепя или с помощта на различни техники за декупаж се прикрепя върху дадената повърхност за декориране (дърво, метал, плат и пр.)
Прилага се основно върху предмет, като малка кутийка, чиния, ваза, свещ или елемент от обзавеждането - шкаф например.
След като изядохме толкова вкусните бонбони Ferrero Rocher, които една зелена фея долетя и ми подари, остана една хубава пластмасова прозрачна кутийка. Грабнах една салфетка, не знам защо избрах зелената :) ;), взех лепилото за декупаж с бяла акрилна боичка и за няма и час направих въпросната красота :) ;)
Хубаво е да знаете, че каквато и повърхност да декорирате, трябва първо да сте положили светла основа или най-добре – бяла (използва се бяла акрилна боя, но почти същият ефект ще постигнете и с обикновен бял латекс). Това е необходимо, за да може желаните от вас мотиви, които ще апликирате, да изпъкнат и да запазят естествения си цвят. В противен случай обаче, цветовете няма да са наситени, а ще стоят бледи и някак ефирни. По-скоро като избелели. Ако предметът, който ще декорирате, е бял на цвят работата ви се улеснява, защото не е нужно да го боядисвате предварително.
След като кутийката е с нанесен бял цвят и вече изсъхала е ред на залепването на салфетката. Тя е на няколко пласта, обикновено три и махаме най-горният, на който е печата. Изрязваме това, което искаме да апликираме, полагаме го върху кутията и с четка и лепило за декупаж нанасяме отгоре й. То попива и залепва фината хартия за пластмасата. Важно в случая е да започнем да нанасяме лепилото от центъра към краищата, за да не се образуват бръчки, въздушни мехурчета или деформация на салфетката. Не след дълго лепилото изсъхва и получаваме за нула време апликация върху предмета.
петък, 27 август 2010 г.
Along the street...
Случвало ли ви се е да чувате музика, докато наблюдавате как любим човек крачи по улицата? Специална, приказна музика, която долита само до вашите уши? Случвало ви се е, казвате? Прекрасно усещане, нали?
I have heard
Music coming from your heels,
As you move along the street
Tunes fly out to me.
I have seen
Buttercups bloom in your hair,
Secretly glowing in pairs,
Grinning at strangers' stares.
And the woods in your eyes
Are not on maps,
And the creatures they shelter
Are now my friends...
You are a nature spirit
With a bag of charms and merits.
I was hiding behind the smile I wear,
Yet somehow you found me there -
Cut my slumber in the middle,
Drowning keys and frolic fiddles,
Yes, I can hear
The music you send to my ears -
As you move along the street
Tunes fly out to me...
I have heard
Music coming from your heels,
As you move along the street
Tunes fly out to me.
I have seen
Buttercups bloom in your hair,
Secretly glowing in pairs,
Grinning at strangers' stares.
And the woods in your eyes
Are not on maps,
And the creatures they shelter
Are now my friends...
You are a nature spirit
With a bag of charms and merits.
I was hiding behind the smile I wear,
Yet somehow you found me there -
Cut my slumber in the middle,
Drowning keys and frolic fiddles,
Yes, I can hear
The music you send to my ears -
As you move along the street
Tunes fly out to me...
понеделник, 23 август 2010 г.
понеделник, 16 август 2010 г.
A late introduction.
Browsing through our blog a couple of days ago, I felt a bit of an introduction was needed. So, as hard as it is to pick out the right words to describe us, I shall try. “Why in English?”, you might ask. Well, no particular reason. English and I have been friends all my life and I guess we just stick together.
The wonderful idea for this blog was entirely Luke’s – a sort of diary, chronicling his many achievements in various fields – from furniture making and interior design to painting and photography. His talents are as diverse as his hobbies are and I am sure you will be thrilled to follow his exciting projects.
I shall be in charge of the blog’s poetry corner. Literature is one of my passions and writing helps me maintain inner harmony. Only trouble is, I don’t have as much time to devote to it anymore, but hopefully having a place like this to share my strings of words will inspire me to write more.
This is what our blog is about – two people with a need to express themselves artistically, sharing with you their zest for life and their love for one another.
We hope you enjoy your visit. Thank you for stopping by!
Адела - платно 50/35 и акрил
Adela - Human Female Sorcerer
Skills: Basic Wisdom, Basic Diplomacy
Specialty: Adela's proficiency with the Bless spell allows her to cast it with increased effect, based on her level compared to the level of the target unit. (greater bonus on weaker units)
Biography: Originally Adela only contributed her skills prior to battles. If she could not convince her commander to avoid a fight, she would at least prepare a blessing for the troops as they entered combat. She was given command of the Whitestone garrison.
Adela starts with a Spell Book and knows the spell Bless. In this picture she is fighting a pack of Behemoths with deadly spell cast.
сряда, 28 юли 2010 г.
четвъртък, 22 юли 2010 г.
The Essence
Мъничко поезия в чест на онова, което някои наричат душа, други живот, трети изживяват като необясним миг на въодушевление пред нещо по-висше от тях самите, а аз усещам като вълшебство.
I am fascinated by
The Essence.
I am madly in love with
The Essence.
The Essence is a colour explosion,
It is twitching,
It is burning
In exultation.
The Essence
Resides
Behind layers of make-up,
Of clothes,
Of flesh,
Of errors,
Of words and of looks and intentions.
A grain of Eternity
Sealed underneath.
It hides behind tree bark,
In stems and petals,
In the brick of buildings,
The glow of lanterns,
The spirit of cities.
The Essence purls
With will-power.
It is not
Appearance.
It is not
A blonde,
Nor a brunette.
It needs not shine
With a false blaze.
The Essence
Simply
Is.
And it is starving
And abundant,
And crippled,
And cheating,
And vegan,
And a handyman,
And a teacher,
And absent-minded,
And middle-aged,
And a toddler…
It is a stranger, the Essence,
It is a beggar,
A handshake,
A flash on the lips.
The Essence is my hand.
And my breath.
And it is beyond my hand and my breath.
It is your eyes.
But not their brown.
It is a light squeeze
On the shoulder.
Ethereal,
Translucent,
Melodious.
It flutters
In the Fallen
And in the Soaring,
Ever the same
And ever varying.
It tells you to rush
And to dawdle,
To scream,
Then arrest tongue in silence.
…yet for all its ambivalence,
It is ever right.
It is perfect.
Sublime.
Oh, I am deeply in love,
Madly in lust
With the Essence…
I am fascinated by
The Essence.
I am madly in love with
The Essence.
The Essence is a colour explosion,
It is twitching,
It is burning
In exultation.
The Essence
Resides
Behind layers of make-up,
Of clothes,
Of flesh,
Of errors,
Of words and of looks and intentions.
A grain of Eternity
Sealed underneath.
It hides behind tree bark,
In stems and petals,
In the brick of buildings,
The glow of lanterns,
The spirit of cities.
The Essence purls
With will-power.
It is not
Appearance.
It is not
A blonde,
Nor a brunette.
It needs not shine
With a false blaze.
The Essence
Simply
Is.
And it is starving
And abundant,
And crippled,
And cheating,
And vegan,
And a handyman,
And a teacher,
And absent-minded,
And middle-aged,
And a toddler…
It is a stranger, the Essence,
It is a beggar,
A handshake,
A flash on the lips.
The Essence is my hand.
And my breath.
And it is beyond my hand and my breath.
It is your eyes.
But not their brown.
It is a light squeeze
On the shoulder.
Ethereal,
Translucent,
Melodious.
It flutters
In the Fallen
And in the Soaring,
Ever the same
And ever varying.
It tells you to rush
And to dawdle,
To scream,
Then arrest tongue in silence.
…yet for all its ambivalence,
It is ever right.
It is perfect.
Sublime.
Oh, I am deeply in love,
Madly in lust
With the Essence…
вторник, 20 юли 2010 г.
Warhammer modelling and painting
Светът на Warhammer е известен сред почитателите на фентъзито, настолните игри или колекционерите на фигури. Със своите средновековни рицари, футуристични пехотинци и митични същества, пресъздадени от творбите на Толкин и Пратчет, те въвличат в свят на приключения, фантазия, доблест, храброст, изобретателност.
Warhammer присъстват много преди Blizzard да създадат първото си издание на Warcraft. Темата за орки срещу хора, описана от Толкин, е пресъздадена първа от Warhammer, или поне аз такава информация имам. Новата поредица Warhammer 4000 пък ни изпраща далеч в бъдещето, където войната продължава, но и с огнестрелни оръжия. Да, интересно е да видиш Огре нарамило огнехвъргачка. Има множество книги, които по-добре от мен ще ви запознаят със света на Warhammer. Разбира се на английски език.
За съжаление този вид хоби не е разпространено у нас. Warhammer се разпространяват от верига магазини Games Workshop и нямат присъствие на пазара в България и по последна информация няма и да имат в скоро време. Единственото място, където българи с Warhammer хоби могат да обменят информация, да показват моделите си или да присъстват на битки е форума на сайта http://blackcitadel.eu/ .
И така, какво е нужно за да започнете с моделирането и оцветяването на фигурките:
• Хоби-ентусиаст х 1 (най-малко);
• Модел/и на Warhammer (пластмасови или метални);
• Бързосъхнещо лепило (нещо като капчица, каноколит...);
• Клещи-резачки;
• Акрилни бои (най-добри за целта са Citadel серията на Warhammer);
• Четки (за предпочитане с мек косъм);
• Черен спрей (мат) или черна боя за основен грунд. (Освен ако не рисувате Гандалф Сивия, а после и Белия - там за основа ще се използва ... хммм ... сиво или бяло ;);
• Търпение и добро зрение.
Warhammer присъстват много преди Blizzard да създадат първото си издание на Warcraft. Темата за орки срещу хора, описана от Толкин, е пресъздадена първа от Warhammer, или поне аз такава информация имам. Новата поредица Warhammer 4000 пък ни изпраща далеч в бъдещето, където войната продължава, но и с огнестрелни оръжия. Да, интересно е да видиш Огре нарамило огнехвъргачка. Има множество книги, които по-добре от мен ще ви запознаят със света на Warhammer. Разбира се на английски език.
За съжаление този вид хоби не е разпространено у нас. Warhammer се разпространяват от верига магазини Games Workshop и нямат присъствие на пазара в България и по последна информация няма и да имат в скоро време. Единственото място, където българи с Warhammer хоби могат да обменят информация, да показват моделите си или да присъстват на битки е форума на сайта http://blackcitadel.eu/ .
И така, какво е нужно за да започнете с моделирането и оцветяването на фигурките:
• Хоби-ентусиаст х 1 (най-малко);
• Модел/и на Warhammer (пластмасови или метални);
• Бързосъхнещо лепило (нещо като капчица, каноколит...);
• Клещи-резачки;
• Акрилни бои (най-добри за целта са Citadel серията на Warhammer);
• Четки (за предпочитане с мек косъм);
• Черен спрей (мат) или черна боя за основен грунд. (Освен ако не рисувате Гандалф Сивия, а после и Белия - там за основа ще се използва ... хммм ... сиво или бяло ;);
• Търпение и добро зрение.
петък, 16 юли 2010 г.
Kew Gardens
The fragrant haze
Has clad me in shades
Unknown.
A goddess has kissed
Each blade of grass here,
I swear…
Spreading my full-fledged invisible wings
I glide among flowerbeds of green
And gold,
Where fairy flowers hold
Their heads to the sky.
Every petal takes
Its rightful
Place
And our human how’s and why’s
Are hushed,
As fuss and worry vaporize.
I salute all majestic trees,
And it truly seems
To me
That their arms rise to Heaven.
Your flawless hands
Coat me in bliss
Unknown.
I dance my way
Through a jasmine maze
To the lake whose reeds gently sway
As wind shakes them awake
From sunlit repose.
And there you are, all aglow
Watching cygnets explore
The breathtaking scene that engulfs us all.
What could possibly be
More precious to me
Than this state we are in?
“Nothing else”, bluebells say
In their honey-sweet way.
Oh, it’s truly a quite
Wondrous day...
You, Sunshine and Kew,
But most of all,
You.
понеделник, 12 юли 2010 г.
събота, 10 юли 2010 г.
10 неща, които те правят човек
1.Раждането на деня: възможността да наблюдаваш как от морските вълни се раждат изгревът и светлината... неповторимо усещане! Дори само заради това си заслужава да сме благодарни за едно от най-прекрасните си сетива - зрението.
2. Да изпиташ тръпката, наречена адреналин: за едни това са високите скорости. За други – различни екстремални изживявания като бънджи скокове, катерене, сноуборд, скокове с парашут и др. Тръпката при всички случаи си заслужава!
3. Изживей значимо събитие! Дали това ще е мегаконцерт на любима група (изпълнител), футболен турнир от Копа Америка или Английската Висша лига, не е толкова важно. Неописуемо е самото усещане да си част от нещо така мащабно и значимо.
4. Да си обичал: то е ясно, всеки е обичал...Обичаме родителите, децата си, близките и приятелите...Тук обаче става дума за хормони, тръпка и адреналин; за онази изпепеляваща любовна авантюра, която ни се случва толкова рядко, а никога не можем да забравим след това...
5. Да видиш света: колкото и клиширано да звучи, прекрасно е да можеш да обхванеш с поглед светлините на Париж от върха на Айфеловата кула; да посетиш Лувъра, Великата китайска стена, Египетските пирамиди, родината на МикелАнджело, арабските залези или безкрайната синя лагуна на хавайските плажове.
6. Да създадеш живот: едно от най-прекрасните неща - усещането, че частица от теб ще остане да живее дори когато вече няма да те има...
7. Да се осмелиш на нещо прекалено: ...да полетиш в космоса и да го видиш с очите си. След като сме покорили Еверест, стигнали сме и дъното на Марианската падина, това е последната граница пред човешките възможности. Астронавтите споделят, че който е имал шанса да види Земята от космоса никога повече не може да забрави тази гледка, която поразява сетивата. Сигурно наистина си заслужава!
8. Да усетиш пулса на самия живот: има една много стара приказка, че всеки трябва поне веднъж да е засадил дръвче. Ето едно от нещата, които си заслужава човек да направи. Защото някои от най-неповторимите усещания се зараждат от, на пръв поглед, незначителни моменти. Несравнимо чувство например е да пуснеш птица да полети... от ръцете ти!
9. Сексът, разбира се, е едно от нещата, които заемат централно място в живота ни. Струва си поне веднъж да му се отдадеш напълно и безрезервно; без скрупули, без задръжки и предразсъдъци... Да позволиш на усещането да те погълне и завладее изцяло. Такива моменти не се забравят.
10. Има още десетки, стотици и дори хиляди неща, които си заслужава да бъдат изживени в рамките на краткия ни живот. И още повече, дали тези са най-важните...(Изобщо могат ли да се посочат „най-” важните?!) Чудих се дали тук да сложа магията на детството, която всеки трябва да е изпитал; или да отдадем внимание на сълзите, отронени от гордост пред някоя българска светиня; или пък да помогнеш на възрастна жена, да нахраниш бездомно куче, или може би 10 книги, които всеки трябва да е прочел...
2. Да изпиташ тръпката, наречена адреналин: за едни това са високите скорости. За други – различни екстремални изживявания като бънджи скокове, катерене, сноуборд, скокове с парашут и др. Тръпката при всички случаи си заслужава!
3. Изживей значимо събитие! Дали това ще е мегаконцерт на любима група (изпълнител), футболен турнир от Копа Америка или Английската Висша лига, не е толкова важно. Неописуемо е самото усещане да си част от нещо така мащабно и значимо.
4. Да си обичал: то е ясно, всеки е обичал...Обичаме родителите, децата си, близките и приятелите...Тук обаче става дума за хормони, тръпка и адреналин; за онази изпепеляваща любовна авантюра, която ни се случва толкова рядко, а никога не можем да забравим след това...
5. Да видиш света: колкото и клиширано да звучи, прекрасно е да можеш да обхванеш с поглед светлините на Париж от върха на Айфеловата кула; да посетиш Лувъра, Великата китайска стена, Египетските пирамиди, родината на МикелАнджело, арабските залези или безкрайната синя лагуна на хавайските плажове.
6. Да създадеш живот: едно от най-прекрасните неща - усещането, че частица от теб ще остане да живее дори когато вече няма да те има...
7. Да се осмелиш на нещо прекалено: ...да полетиш в космоса и да го видиш с очите си. След като сме покорили Еверест, стигнали сме и дъното на Марианската падина, това е последната граница пред човешките възможности. Астронавтите споделят, че който е имал шанса да види Земята от космоса никога повече не може да забрави тази гледка, която поразява сетивата. Сигурно наистина си заслужава!
8. Да усетиш пулса на самия живот: има една много стара приказка, че всеки трябва поне веднъж да е засадил дръвче. Ето едно от нещата, които си заслужава човек да направи. Защото някои от най-неповторимите усещания се зараждат от, на пръв поглед, незначителни моменти. Несравнимо чувство например е да пуснеш птица да полети... от ръцете ти!
9. Сексът, разбира се, е едно от нещата, които заемат централно място в живота ни. Струва си поне веднъж да му се отдадеш напълно и безрезервно; без скрупули, без задръжки и предразсъдъци... Да позволиш на усещането да те погълне и завладее изцяло. Такива моменти не се забравят.
10. Има още десетки, стотици и дори хиляди неща, които си заслужава да бъдат изживени в рамките на краткия ни живот. И още повече, дали тези са най-важните...(Изобщо могат ли да се посочат „най-” важните?!) Чудих се дали тук да сложа магията на детството, която всеки трябва да е изпитал; или да отдадем внимание на сълзите, отронени от гордост пред някоя българска светиня; или пък да помогнеш на възрастна жена, да нахраниш бездомно куче, или може би 10 книги, които всеки трябва да е прочел...
Абонамент за:
Публикации (Atom)